Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2007 00:45 - Насилието е последното убежище на некомпетентния
Автор: locki Категория: Други   
Прочетен: 1319 Коментари: 1 Гласове:
0



"Пръстите на Хардин бързо натиснаха бутонче отстрани на атомната лампичка и светлината й помръкна, докато кралят, регентът и войниците не останаха само смътни контури в тъмното, и тогава се видя, че Хардин е окръжен от аура.

Това не беше тази бляскава светлина, която е прерогатив на кралете — тя беше и по-малко театрална, и по-малко впечатляваща, но беше доста по-ефектна в известен смисъл и доста по-полезна.

Гласът на Хардин беше мек и ироничен, когато той се обърна към същия този Венис, който само преди час го обявяваше за военнопленник, а Терминус — за бъдещи развалини, и който се беше превърнал сега в сломена и мълчалива сянка.

— Има една стара приказка, — каза Хардин, — стара като самото човечество, защото и най-старите й записи са препечатки от още по-стари. Мисля, че ще ви бъде интересна. Тя звучи така:

Конят, чийто най-могъщ и страшен враг бил вълкът, живеел в постоянен страх за живота си. Когато вече съвсем се отчаял, му хрумнало да си намери силен съюзник. И той дошъл при човека и му предложил съюз, отбелязвайки, че вълкът е враг и на човека. Човекът веднага се съгласил и предложил веднага да убият вълка, ако само новият му съюзник му предостави бързите си крака. Конят бил много доволен и позволил на човека да му надене седло и юзда. Човекът го яхнал, настигнал вълка и го убил.

Конят, радостен и успокоен, благодарил на човека и му казал:

„Сега, когато врагът ни е мъртъв, свали от мен седлото и юздите и ми върни свободата“.

При което човекът се разсмял и отговорил:

„Напред, конче!“ и му добавил и шпори.

Настъпи тишина. Сянката, която беше Венис, не помръдваше.

Хардин спокойно продължи:

— Надявам се, виждате аналогията. В алчния си стремеж да закрепит навеки властта си над народа кралете на Четирите кралства приеха науката като религия, която ги правеше свещени, и същата тази наука стана за тях седло и юзда, защото тя предаде жизнените сили на атомната енергия в ръцте на свещенниците, които се подчиняваха, забележете, не на вашите, а на нашите заповеди. Вие убихте вълка, но не можахте да се избавите от чо…

Венис скочи на крака. Очите му блестяха в тъмното. Гласът му беше хриплив, несвързан:

— И все пак няма да избягаш от мен! Няма къде да се денеш. Ще изгниеш в гроба. Нека те да разрушат двореца! Нека всичко да разрушат! Няма да избягаш от мен! Войници! — истерично закрещя той. — Стреляйте по този дявол! Убийте го! Убийте го!

Хардин се обърна със стола към войниците и се усмихна. Един от тях се прицели в него с бластера, след това го отпусна. Другите дори не се помръднаха. Салвор Хардин, усмихвайки се, ги гледаше, и цялата мощ на Анакреон се превръщаше в прах.

Венис изруга и скочи към най-близкия войник. С бяс изтръгна атомния бластер от ръката му, насочи го към Хардин, който даже не се помръдна, и натисна спусъка.

Непрекъснатият бял лъч опря в силовото поле, обкръжаващо кмета на Терминус, и безвредно засъска, неутрализирайки се. Венис още по-силно натисна спусъка и безумно се разсмя.

Хардин продължи да се усмихва и силовото му поле-аура стана малко по-ярко, всмуквайки енергията на атомния лъч. В ъгъла си Леполд закри лицето си с ръце и застена.

И внезапно, с вопъл на отчаяние, Венис промени целта си, и отново натисна спусъка, и се свлече на пода вече обезглавен."


 

Из "Фондацията" - Айзък Айзимов




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zvezdopad - :)
09.06.2007 19:13
а безсилието води до крайности ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: locki
Категория: Други
Прочетен: 33879
Постинги: 12
Коментари: 11
Гласове: 54
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031