"Моята истина дълго се усъвършенстваше. Аз търсех задълбочено с надежда и интуиция, мислех напрегнато, за да отделя същественото и да му придам концентриран вид. Чак след това я изпробвах, първоначално внимателно, за да видя какво ще се получи.

Случиха се някои провали, една-две експлозии по трасето, докато разбера колко опасна е всяка самоука философия. Поопушен от саждите, но помъдрял, наскоро аз отворих очи и си дадох сметка, че съм захранвал ума си с това специфично гориво през целия си живот. Дори и днес, умерено дързък, аз капка по капка повишавам количеството октан.

Аз не си съчинявах теории за развлечение обаче, нито за да запълня някаква празнота. Страстно желаех да открия смисъла на съществуването, идеите, с които да живея и това ме накара да се интересувам от религии като тийнейджър, да изследвам Аристотел, Декарт и Кант във вечерни колежи още като редови пилот във военновъздушните сили.

След последния курс, стъпвайки тежко и бавно по тротоара, аз бях обхванат от необяснима депресия. Всичко, което научих от уроците бе, че онези господа са знаели по-малко и от мен самия за това кои сме и защо сме на тази земя, а аз имах съвсем смътна представа.

Това бяха тежки мислители, които кръстосваха стратосферата далеч над тавана, до който можеха да достигнат моите правителствени бойни самолети. Аз най-нахално исках да си заема от техните прозрения, за да си изградя свое виждане, но едва успявах да се сдържа в класа да не извикам: „Кой се интересува от всичко това?“

Възхищавах се на Сократ в живота заради неговия избор да умре за принципите си, когато съвсем лесно е можел да се изплъзне. Другите не ми въздействаха чак толкова. Толкова добре подвързани страници, микроскопични букви и най-накрая онова мъдро заключение: Сам трябва да намериш своята истина, Ричард. Откъде да знаем какво е валидно за твоя живот?

След като свърших учението, поех безцелно в нощта. Стъпките ми отекваха в опразнената учебна сграда, не знаех накъде отивам.

Изучавах този курс, за да намеря вярната посока, мислех си аз, нужен ми беше компас сред джунглата. Организираните религии бяха за мене люлеещи се мостове, едва сплетени клончета, които те плясваха по лицето при първото побутване. Детските въпроси бяха за тях неведома мистерия. Защо религиите толкова много обичат Безответните Въпроси? Нима не разбират, че твърдението: Това е безответен въпрос, не може да бъде отговор?

Всеки път, когато се запознавах с една нова Теология, винаги настъпваше време на изпитание: Може ли тази вяра да стане част от моя живот?

Всеки път, когато си задавах този въпрос, и я изпробвах, крехките паяжинни нишки, с които ме беше оплела, се прекъсваха и разпадаха пред очите ми, а аз се изтърсвах без никаква опора.

Едва се задържах в света, уловил се за ръба на бездната и благодарен, че не съм загинал при падането. Как бихте се почувствали, ако отдадете сърцето си на една религия, която ви гарантира, че планетата ще изгори в пламъци на 31 декември, само за да се събудите в новогодишния ден и да чуете песните на северноамериканските птици? Възглупаво, ето как бихте се почувствали."

Из "Бягство от Сигурността" - Ричард Бах